Постинг
22.06.2013 14:32 -
Изгубена...
Изгубих пътя си. Забравих да мечтая. Спомням си, че вървях на някъде, целеустемено.. Но вече не помня накъде. Спрях, за да се огледам. Обърнах се назад, но не видях нищо. Не виждах дори стъпките, които съм оставила след себе си. Изплаших се. Незнаех какво търся. И започнах да се лутам. Сякаш бях заобиколена от огромни дървета и гъста растителност, от която нямаше как да изляза. Бягах. Въртях се в кръг без да зная защо. Търсих някакъв изход, но без резултат. После спрях. Чаках. Чаках да се случи чудо и дърветата сами да се отдръпнат, сами да ми покажат пътя, по който да поема. След това обезверена спрях дори да чакам. Просто си стоях. Стоях сама, в нищото, без да знам къде съм, коя съм и какво правя там. Дори надежда не изпитвах, а и за какво да се надявам.. не знаех. Нямах вече мисли, не чувствах нищо – нито глад, нито жажда, дори незнаех дали наистина съм там.
Тогава някак си от нищото разбрах.. Сънувам! - казах си. Затова съм тук! Точно за това не виждам път, следи, дори и светлина. И колко бе логично, а аз бях сляпа да го видя. Станах. Трябваше да довърша съня. Почувствах се силна и реших да тръгна през гората. Чупих клони, спъвах се, падах, но ставах и продължавах. Поглеждах нагоре с надеждата да видя слънцето, а него все го нямаше. Но аз вървях. Цялата надрана, разкървавена, на предела на силите си, но продължавах напред. Хиляди мисли се въртяха в главата ми, но не ги слушах. Знаех само, че трябва да намеря изход. Молех се. Вярвах. Желаех. Обичах. Вече обичах всичко, което е около мен, защото знаех, че ще ми помогне да се измъкна. И тогава видях. Най-красивата гледка, която се е разкривала пред очите ми – края на тази зловеща непробиваема гора. И там – пътят! Тръгнах по него щастлива, без да чувствам умора, без да помня къде бях до сега. Радвах се на слънцето, на красотата на деня и гледах напред към пътя, който нямаше край.
Събудих се. Но всъщност не бях спала дори. Веднага разбрах, че сънят не е сън, а видение. Моето странно съзнание си бе направило шегичка с мен. Или всъщност ясно ми бе показало как се чувства в момента.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 554
