Постинг
22.02.2013 17:50 -
Алеко Константинов за действителността..
Автор: oceanofdreams
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1016 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2013 17:51
Прочетен: 1016 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 22.02.2013 17:51
Препрочитайки "Бай Ганьо" открих едно много точно описание на днешната действителност. Ах, колко прав е Алеко, дори и сега!
"А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб, робуването е за него блаженство, тиранията - благодеяние, раболепието - геройство, презрителното хъркане отгоре - музика! И пак този народ е клет и нещастен, триж нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той няма нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослани, той е изгубил вярата в себе си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвест, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кай да го съжали, да го повлече подире си? Идеали? Суета, вятър!..." - Из Бай Ганьо прави избори
"А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб, робуването е за него блаженство, тиранията - благодеяние, раболепието - геройство, презрителното хъркане отгоре - музика! И пак този народ е клет и нещастен, триж нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той няма нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослани, той е изгубил вярата в себе си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвест, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена...
Има ли кай да го съжали, да го повлече подире си? Идеали? Суета, вятър!..." - Из Бай Ганьо прави избори
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 554
