Морето... Моето необятно синьо море. Обичам го! Израстнах с уханието на морска вода, вдишвам цял живот влажния морски бриз, шумът на вълните чувам дори когато съм далеч от морето. Не бих могла да живея без него – обичам го толко...

Когато съм тъжна и в нищо не вярвам,
когато се свия от мъка във ъгъла,
когато сънят ми бяга от мен

От утре започвам нов живот! Не съвсем нов, но различен. До днес ми бе някак безгрижно, лесно, розово, а от утре почва трудното. Но колко да е трудно трудното... все някак ще се справя. Сега в късните часове на нощта и в тъмнината на стая...

Какво е това чувство? Светът да е розов и птички да пеят, слънцето да ти се усмихва и нежно да гали кожата ти, шумът на дърветата да ти звучи като красива симфония, да виждаш само усмихнати хора, да стоиш под дъжда и да виждаш в едрите м...

 
Няма, няма, няма, няма да слушам повече хората! Не ме интересува мнението им нека си говорят. Не искам да ги чувам! Не искам да знам, защо мислят така! Не искам да ми дават съвети. Не искам дори да ми помагат, не ми трябва изпросена п...

Моята най, най-любима мацаница  :):):)

Още едно аматьорско стихче от мен.. Незнайно защо за пореден път вдъхновението ми се появява докато пътувам в автобуса.
Боли ме днес сърцето,
боли ме и не спира